Ах, колко е хубаво! Листата са всички

сякаш от блокче за водни боички:

виж, ясенът, който цял в пламък червен е,

се моли на бука: — Дай жълто на мене!

А жълтия бук му отвръща: — Съгласен,

но дай ми ти първо червено от ясен!

И толкоз са пъстри и шарени всички,

че няма в боичките толкоз панички,

какви ти панички! — езикът ни даже

не може със думи докрай да изкаже

колко е хубаво!…

Вечна му памет !

написаното от него ще се чете много  години напред !